Людвик Заменхоф публикува първия учебник по изучаване на есперанто
На днешния ден през 1887 година полският евреин Людвик Заменхоф публикува книгата си " Международен език ", която е първият учебник по проучване на основания от него език есперанто.
Есперанто е най-разпространеният неестествен интернационален помощен език. Първоначалното име на езика е Internacia Lingvo ( " Международен език “), а днешното му название идва от Doktoro Esperanto – псевдонимът, под който полският лингвист Людвик Земенхоф публикува " Първа книга “ ( " Unua Libro “), първото изложение на новия език, издадено през 1887 година.
Намерението на Заменхоф е да сътвори елементарен за научаване и политически безпристрастен език, който да служи като помощно средство в интернационалното другарство, насърчавайки мира и разбирателството сред народите.
Езикът есперанто е основан в края на 70-те и началото на 80-те години на XIX век от Людвик Заменхоф, офталмолог и фен лингвист, роден в град Бялисток, през днешния ден в Полша, а по това време част от Руската империя. Стремежът му е да понижи напрежението сред хората от разнообразни култури, създавайки неутрално средство за другарство сред тях. Според думите му той е стимулиран за това от ситуацията в Бялисток:
" Мястото, където съм роден и където прекарах детството си, даде насоката на всички мои по-късни старания. В Бялисток жителите бяха разграничени на четири обособени групи: руснаци, поляци, немци и евреи. Всяка от тях говореше на собствен личен език и гледаше на всички останали като на врагове. В подобен град една сензитивна персона усеща по-остро от другаде нещастията, породени от езиковото разделяне, и вижда на всяка крачка, че разликата в езиците е първата или най-малко най-важната основа за разделянето на човешкото семейство на групи от врагове. Аз бях отгледан като идеалист – бях академик (в къщи), че всички хора са братя, а вън на улицата – на всяка крачка, че не съществуват хора, а единствено руснаци, поляци, немци, евреи и по този начин нататък. Това непрестанно измъчваше детския ми разсъдък, макар че мнозина биха се смели на сходна „ тъга за света “ у едно дете. Тъй като по това време смятах „ огромните “ за всесилни, аз постоянно си споделях, че когато порасна, сигурно ще унищожа това зло. "
След десетина години работа, през които Заменхоф превежда книги на есперанто и написа истинска прозаичност и стихове, през юли 1887 година той разгласява във Варшава " Първа книга “ ( " Unua Libro “) - първата печатна граматика на новия език, който той в началото назовава просто " интернационален език “ (Internacia Lingvo). Начинанието му провокира интерес - в началото основно в Руската империя и в Централна Европа, а по-късно - и в Западна Европа, Америка, Китай и Япония. Първоначално учещите есперанто поддържат връзка основно посредством персонална преписка и периодически издания, само че през 1905 година е извършен първият международен есперантистки конгрес в Булон сюр Мер, Франция, по време на който Людвик Заменхоф е награден с ордена на Почетния легион. Оттогава сходни международни конференции се организират годишно - с изключение на годините на двете международни войни.
В България есперанто се популяризира съвсем незабавно след излизането на " Първа книга “. Още в края на XIX век се появяват първите есперантски сдружения, а през 1907 година в Търново е учреден Български есперантски съюз. Негов формален орган е списание " Български есперантист ", което излиза от 1919 година.
За към 1000 души езикът е роден. Макар че той няма формален статут в никоя страна, през 1921 година той е предложен от Френската академия на науките, а през 1954 година с Резолюцията от Монтевидео получава самопризнание от ЮНИСКО, която открива публични връзки със Световната есперантска асоциация.
Има и няколко обекти, които са именувани в чест на езика есперанто:
Остров Есперанто - български дунавски остров по течението на реката в област Враца, община Оряхово.
Остров Есперанто край оостров Ливингстън, Южни Шетландски острови.
Лю̀двик Ла̀заж Замѐнхоф
(на полски: Ludwik Łazarz Zamenhof; на есперанто: Ludoviko Lazaro Zamenhof), с рождено име Елиезер Леви Заменхоф (Eliezer Lewi Samenhof) е полски доктор офталмолог, лингвист иполиглот от еврейски произход, основател на интернационалния език есперанто.
Учи медицина в Москва, само че продължава образованието си във Варшавския университет, където се дипломира. От 1884 година практикува в Еврейската болница във Варшава, а по-късно в частен кабинет. През 1886 година специализира офталмология във Виена.
През 1913 година Людвик Заменхоф е номиниран за Нобелова премия. Името на Заменхоф носят стотици улици и площади по света, както и два планетоида в Слънчевата система.
Есперанто е най-разпространеният неестествен интернационален помощен език. Първоначалното име на езика е Internacia Lingvo ( " Международен език “), а днешното му название идва от Doktoro Esperanto – псевдонимът, под който полският лингвист Людвик Земенхоф публикува " Първа книга “ ( " Unua Libro “), първото изложение на новия език, издадено през 1887 година.
Намерението на Заменхоф е да сътвори елементарен за научаване и политически безпристрастен език, който да служи като помощно средство в интернационалното другарство, насърчавайки мира и разбирателството сред народите.
Езикът есперанто е основан в края на 70-те и началото на 80-те години на XIX век от Людвик Заменхоф, офталмолог и фен лингвист, роден в град Бялисток, през днешния ден в Полша, а по това време част от Руската империя. Стремежът му е да понижи напрежението сред хората от разнообразни култури, създавайки неутрално средство за другарство сред тях. Според думите му той е стимулиран за това от ситуацията в Бялисток:
" Мястото, където съм роден и където прекарах детството си, даде насоката на всички мои по-късни старания. В Бялисток жителите бяха разграничени на четири обособени групи: руснаци, поляци, немци и евреи. Всяка от тях говореше на собствен личен език и гледаше на всички останали като на врагове. В подобен град една сензитивна персона усеща по-остро от другаде нещастията, породени от езиковото разделяне, и вижда на всяка крачка, че разликата в езиците е първата или най-малко най-важната основа за разделянето на човешкото семейство на групи от врагове. Аз бях отгледан като идеалист – бях академик (в къщи), че всички хора са братя, а вън на улицата – на всяка крачка, че не съществуват хора, а единствено руснаци, поляци, немци, евреи и по този начин нататък. Това непрестанно измъчваше детския ми разсъдък, макар че мнозина биха се смели на сходна „ тъга за света “ у едно дете. Тъй като по това време смятах „ огромните “ за всесилни, аз постоянно си споделях, че когато порасна, сигурно ще унищожа това зло. "
След десетина години работа, през които Заменхоф превежда книги на есперанто и написа истинска прозаичност и стихове, през юли 1887 година той разгласява във Варшава " Първа книга “ ( " Unua Libro “) - първата печатна граматика на новия език, който той в началото назовава просто " интернационален език “ (Internacia Lingvo). Начинанието му провокира интерес - в началото основно в Руската империя и в Централна Европа, а по-късно - и в Западна Европа, Америка, Китай и Япония. Първоначално учещите есперанто поддържат връзка основно посредством персонална преписка и периодически издания, само че през 1905 година е извършен първият международен есперантистки конгрес в Булон сюр Мер, Франция, по време на който Людвик Заменхоф е награден с ордена на Почетния легион. Оттогава сходни международни конференции се организират годишно - с изключение на годините на двете международни войни.
В България есперанто се популяризира съвсем незабавно след излизането на " Първа книга “. Още в края на XIX век се появяват първите есперантски сдружения, а през 1907 година в Търново е учреден Български есперантски съюз. Негов формален орган е списание " Български есперантист ", което излиза от 1919 година.
За към 1000 души езикът е роден. Макар че той няма формален статут в никоя страна, през 1921 година той е предложен от Френската академия на науките, а през 1954 година с Резолюцията от Монтевидео получава самопризнание от ЮНИСКО, която открива публични връзки със Световната есперантска асоциация.
Има и няколко обекти, които са именувани в чест на езика есперанто:
Остров Есперанто - български дунавски остров по течението на реката в област Враца, община Оряхово.
Остров Есперанто край оостров Ливингстън, Южни Шетландски острови.
Лю̀двик Ла̀заж Замѐнхоф
(на полски: Ludwik Łazarz Zamenhof; на есперанто: Ludoviko Lazaro Zamenhof), с рождено име Елиезер Леви Заменхоф (Eliezer Lewi Samenhof) е полски доктор офталмолог, лингвист иполиглот от еврейски произход, основател на интернационалния език есперанто.
Учи медицина в Москва, само че продължава образованието си във Варшавския университет, където се дипломира. От 1884 година практикува в Еврейската болница във Варшава, а по-късно в частен кабинет. През 1886 година специализира офталмология във Виена.
През 1913 година Людвик Заменхоф е номиниран за Нобелова премия. Името на Заменхоф носят стотици улици и площади по света, както и два планетоида в Слънчевата система.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ